– Доц. Кунчев, грипният сезон 2018/2019 сега затихва, но производителите вече съставят рецептата за ваксините за следващата епидемия. Ще има ли наесен безплатни имунизации на желаещите хора на 65 и повече години?

– Националната програма е приета и има нагласа за форсиране на техническите процедури, за да може още от следващия сезон тя да влезе в действие. Очакваме ваксината да е на разположение от октомври, когато започва активната профилактика на грипа. Осигуряването на ваксини за грип е по-особено заради технологичното време, което това производство изисква, а, от друга страна, ваксината антигрип е продукт с кратък срок на годност – фирмите се пазят от презапасяване, защото изостаналите от сезона ваксини не влизат в употреба през следващия.

– На този фон нужните бройки за възрастта 65+ ще се отразят ли на доставките за свободна продажба в аптеките в страната?

– Не. Вносителите планират дозите за свободна продажба според търсенето. А за програмата 65+ ще се организират отделни доставки, залагаме за първата година прогноза желание да изявят до около 10 процента от хората в целевата група – близо 150 хиляди души, но очакваме през следващите години интересът да расте и към 2022 година да се ваксинират към 25 процента.

– До старта на програмата наесен ли ще се направят и промените в имунизационния календар?

– Това ще отнеме повече време. До края на месеца ще сформираме работна група за промените. Тя ще подготви 3 актуализации в областта на ваксините, по които е постигнато експертно съгласие.

– Какво включва консенсусното мнение?

– Намаляване с един прием на БЦЖ, махане на един прием на ваксината срещу пневмокок – схема, която ще ни уеднакви с повечето европейски страни, които имат два приема на тази ваксина, и като най-отдалечена стъпка, вероятно с национална програма да въведем ваксина срещу варицела по желание. Обсъждаме евентуална реимунизация на възрастните срещу коклюш, защото се оказа, че и в Европа, и у нас зачестяват случаите в по-напреднала възраст.

– Какъв е резултатът от дискусиите за по-ранна от сегашната реимунизация срещу морбили – преди децата да са навършили 12 години?

– Засега няма да снижаваме възрастта. В някои държави правят втората доза ваксина срещу морбили на 6-7 годишна възраст, но у нас сме избрали периодът да е като в повечето държави в Европа. Консултирахме се и със Световната здравна организация, обсъждахме дали евентуална промяна няма да увеличи страховете от странични реакции. Надделя мнението засега да не променяме нищо. Всъщност най-важно е с първата ваксина на 13 месеца да бъдат обхванати всички деца.

– Как очаквате да се развият взривовете от морбили в България?

– Трудно е да се направи категорична прогноза. Надявам се да затихнат, но в момента тече, образно казано, полеви тест на системата и ще си проличи какъв е реалният обхват у нас. Ще се види колко са неваксинираните, има ли фиктивно отчетени имунизации, как са се случили. Морбили е толкова заразна инфекция, че при 100 души без имунитет, изложени на вируса, 95 ще се разболеят. И в момента боледуват неваксинирани деца и възрастни. Ако се вгледаме в отделните случаи, се открояват всевъзможни пропуски.

– Например?

– Например неваксинирано дете малко над имунизационната възраст се разболя от морбили и личната му лекарка каза, че то боледувало често и затова не е ваксинирано. Както и да боледува често, не е сериозно да се твърди, че 1 г. и 8 месеца не е могло да се улучи 1 седмица, в която е здраво, за да го имунизираш. Отделен въпрос е, че много често ненужно се разширяват противопоказанията за ваксиниране.

– Настинката повод ли е за отлагане на имунизацията?

– Една обикновена настинка със субфебрилна температура изобщо не е пречка, но отлагането се прави за допълнително спокойствие на родителите. В определени случаи обаче несъстоятелните обяснения се използват за заобикаляне на наредбата. Сега при вече над 100 болни от морбили, повечето от тях деца, има обратна тенденция – родители сами търсят джипитата да ваксинират децата. Въпросът е защо трябва да научаваме уроците си по трудния начин.

– Имаме ли други ненаучени уроци в областта на епидемиологията?

– Голям проблем са кадрите. С бързи темпове губим специалисти – цели области остават без лекари епидемиолози, микробиолози, вирусолози. Поради огромната разлика в заплащането от години не навлизат млади лекари в тези структури. А с промените в Закона за държавните служители само в системата на здравните инспекции изгубихме над 150 висококвалифицирани експерти в пенсионна възраст. Отгоре на всичко се намаляват и местата. Ако спешно не се укрепи системата, тя си отива.

– Звучи парадоксално – казвате, че не стигат такива лекари, а в същото време говорите за съкращаване на щатове?

– Парадоксът е на основата на омагьосания кръг. Казва се: Има незаети места, следователно не са необходими, и затова ще ни ги намалят. А местата са свободни, защото възнагражденията и условията са неатрактивни. Затова хем има реален кадрови дефицит в системата на общественото здраве поради ниското заплащане, хем ни съкращават бройките. Губим хора и системата се задъхва. Последният случай на изтичане на специалисти е особено драстичен. Директорът на Районната здравна инспекция в Бургас ми се обади с разказ за абсурден случай. Най-добрата му здравна инспекторка с голям опит напуска и отива да работи като склададжийка с 50 процента по-висока заплата, отколкото е вземала в РЗИ.

– На този фон може ли да очакваме нови програми за обществено здраве и профилактика, за каквито все по-често се настоява?

– Профилактиката е най-доброто „лечение“ и затова трябва да се отделят повече средства от бюджета за здраве. Идеи има много, проблем винаги е финансирането. Често такива проекти се осъществяват благодарение на подпомагане по проекти за закупуване на апаратура, консумативи. Не е лошо да влизат такива средства, но не е достатъчно. Има много области, в които има нужда да се работи, включително по отношение на ваксините. Личното ми убеждение е, че със сила и принуда не се постигат най-добрите резултати. Най-голямото достижение на медицината са ваксините. Всеки родител иска най-доброто за децата си, въпросът е да бъде убеден, че едно от тези най-добри неща са ваксините.

Колеги от Канада ни запознаха с голям проект за повишаване на здравната култура на майките още от родилния дом. Идеята е да се види дали ако обучим акушерки да дават на родителите достъпна и достоверна информация да ваксините, това ще води и до по-правилно отношение към ваксинопрофилактиката. Правено е в няколко страни, сега проектът се разширява с държави в Европа. Кандидатствахме, но още не знаем дали ще ни одобрят за включване.

Друго, което предстои наесен, е голям форум, посветен на борбата с зоонозните болести – общите за човека и животните заболявание, на който каня всичките 5 катедри по епидемиология и инфекциозни болести на медицинските университети, за да обсъдим дали не е време за допълване на университетските учебни програми с повече базови знания за ваксините и тяхната роля за общественото здраве, както и за работа с антиваксърите.

– Лекарите не са ли и сега посланици на ваксините?

– Голямата част са наистина загрижени. Но вече се сблъскваме с лекари, които не само не работят за убеждаване на колебаещите се родители, а направо отричат ваксините, говорят за заместването им с хомеопатия и какво ли още не.

източник: в. „24 часа“

Categories:

Tags:

No responses yet

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *