Необходимостта от прилагането на необходими ваксини срещу много и различни болести налага въвеждането на „имунизационен календар” – хронологична схема на плановите имунизации и реимунизации, от раждането до най-късна възраст. Той се основава на съвременните научни познания в областта на инфекциозната имунология и епидемиологията. Принципите, по които се изгражда имунизационният календар, се подчиняват на изискването, да се осигури възможно ранното приложение на дадена ваксина, изпреварващо срещата на индивида с естествената инфекция (епидемиологичен принцип), и същевременно, определената имунизационна възраст да гарантира адекватен имунен отговор (имунологичен принцип)[1].
България е една от страните с изградени традиции в защитата чрез имунизации. Въведеният още през 50-те години на миналия век Национален имунизационен календар непрекъснато се обновява в съответствие със световните и европейски стандарти.
Наред със задължителните имунизации, изцяло финансирани от държавата, в Наредба № 15 на МЗ от 12.05.2005 г. са предвидени и т.нар. препоръчителни имунизации, с които се цели защита на отделни групи от населението, уязвими по отношение на определени инфекции поради специфични възрастови, медицински, професионални или социални показания[2]. С напредъка на медицинската наука и разкриване на инфекциозната етиология на редица заболявания, вкл. онкологични (рак на черния дроб, рак на маточната шийка), както и в резултат от усъвършенстване на технологиите за получаване на ваксини, спектърът на препоръчителните имунизации непрекъснато се разширява. От друга страна, периодичното актуализиране на имунизационния календар е свързано с преминаване на част от препоръчителните имунизации, които са лично задължение, към групата на тези с осигурено държавно финансиране и така те стават общодостъпни.
[1] "WHO Vaccine Preventable Diseases Monitoring System". 22 December 2006. Retrieved 2007-01-02.
[2] НАРЕДБА № 15 ОТ 12 МАЙ 2005 Г. ЗА ИМУНИЗАЦИИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Издадена от Министерството на здравеопазването; изм. и доп. ДВ. бр.92 от 7 Ноември 2014г.
„Имунизационен календар на Република България“ е утвърдената от министъра на здравеопазването схема на приложение на задължителните планови имунизации и реимунизации, която включва подлежащите възрастови групи, видовете препарати, сроковете и начина на приложението им (Наредба № 15 от 12 май 2005 г за имунизациите в Република България, издадена от Министерство на здравеопазването; изм. и доп. ДВ. бр.38 от 12 Май 2017 г.)
Имунизацията се счита за завършена при:
- три приема рекомбинантна ваксина срещу хепатит тип Б; в случаите, когато за изпълнение на Имунизационния календар се прилагат многокомпонентни ваксини, съдържащи ваксина срещу хепатит тип Б, приемите й са четири
- три приема комбинирана ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш с ацелуларна коклюшна компонента и дифтерийна компонента с пълна имуногенност
- три приема инактивирана полиомиелитна ваксина
- три приема конюгирана ваксина срещу хемофилус инфлуенце тип Б инфекции
- три приема конюгирана ваксина срещу пневмококови инфекции
- един прием на комбинирана ваксина срещу морбили, паротит, рубеола
При всички здравноосигурени лица с избран личен лекар задължителните профилактични имунизации се извършват от личния лекар след преглед в деня на ваксинирането и са безплатни за пациента.
За здравноосигурени лица, които не са упражнили правото си на избор на личен лекар, задължителните имунизации могат да бъдат извършени безплатно в имунизационния кабинет на всяка Регионална здравна инспекция на територията на областните градове[1].
- всички новородени – имунизация срещу туберкулоза (след 48-мия час) и срещу хепатит Б (до 24-тия час) в родилния дом
- на 1-месечна възраст – II-ри прием срещу хепатит Б, ако хепатит тип Б ваксината не е в състава на многокомпонентна ваксина
- на 2-месечна, 3-месечна и 4-месечна възраст – първична имунизация с 3 приема многокомпонентна ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип Б инфекции и пневмококови инфекции, както и срещу хепатит Б, ако ваксината срещу хепатит Б е в състава на многокомпонентна ваксина
- на 6-месечна възраст – III-ти прием срещу хепатит Б, ако хепатит тип Б ваксината не е в състава на многокомпонентна ваксина
- между 7 и 10-месечна възраст на децата без белег от БЦЖ имунизацията в родилния дом се поставя БЦЖ ваксина след отрицателна проба Манту
- на 13-месечна възраст – имунизация с комбинирана ваксина срещу морбили, рубеола и паротит
- на 12-месечна възраст – реимунизация срещу пневмококи
- на 16-месечна възраст (но не по-рано от 1 година след 3-тия прием на първичната имунизация) - реимунизация срещу полиомиелит, дифтерия, тетанус, коклюш, хемофилус инфлуенце тип Б
- на 6-годишна възраст – реимунизация срещу дифтерия, тетанус, коклюш и полиомиелит
- на 7-годишна възраст - реимунизация срещу туберкулоза на лицата с отрицателна проба Манту
- на 12-годишна възраст - реимунизация против морбили паротит и рубеола и реимунизация против, тетанус, дифтерия и коклюш
- на 17-годишна възраст - реимунизация срещу тетанус и дифтерия
- при навършване на 25 години, както и на всеки 10 години - реимунизация срещу тетанус и дифтерия
При всички здравноосигурени лица с избран личен лекар задължителните профилактични имунизации се извършват от личния лекар след преглед в деня на ваксинирането и са безплатни за пациента.
За здравноосигурени лица, които не са упражнили правото си на избор на личен лекар, задължителните имунизации могат да бъдат извършени безплатно в имунизационния кабинет на всяка Регионална здравна инспекция на територията на областните градове[1].
Ако Вашето дете е болно, съобщете на личния му лекар. Той може да отложи временно прилагането на ваксината до пълното му оздравяване или при хронично заболяване - до подходящ момент за ваксинация.
При първата имунизация на Вашето дете, поискайте от лекаря да впише данните в имунизационния паспорт в здравноосигурителната книжка на детето Ви. Винаги носете с Вас книжката при прилагане на ваксини. В имунизационния паспорт се нанасят поредните ваксинации, като се уточнява и точното название на използваната ваксина. Този документ ще ви е необходим и при записване на детето в детска градина, училище и др.
За всяка ваксина има противопоказания. Попитайте своя лекар дали Вашето дете има противопоказания за някоя ваксина.
Възможно е след ваксинация детето да повиши температура, да се появи оток и/или болка и леко зачервяване на мястото на убождането. Ако болката е значителна или температурата висока – уведомете веднага Вашия лекар. Той ще прецени дали е необходимо лечение. Не давайте без указания от лекаря каквито и да е медикаменти за снижаване на температурата или облекчаване на болката.
Изключително рядко, в рамките на няколко минути до няколко часа, след ваксинацията е възможно да се наблюдават алергични реакции с различна степен на тежест. При поява на свиркащо дишане и задух, замайване, оток на гърлото (дрезгав или спаднал глас), уртикариален обрив, учестена сърдечна дейност - незабавно потърсете лекарска помощ. Влезте в контакт с Вашия лекар или съобщете на тел. 112.
Ако желаете да докладвате нежелана лекарствена реакция, моля, натиснте тук.
Преди да попълните формуляра за докладване на нежелана лекарствена реакция, моля, прочетете информацията за пациента и указанията за попълване, като натиснете тук.
Важно! Информацията в сайта не отменя посещението Ви при личен лекар.